Мартеницата е един от най-емблематичните символи на българската култура, олицетворяващ пролетта, новото начало и пожеланията за здраве и благополучие. Традицията повелява на 1 март хората да се закичват с усукани бели и червени конци, известни като мартеници, с вярата, че те носят късмет и предпазват от зли сили. История и произход на мартеницата Произходът на мартеницата е обвит в легенди и митове. Една от най-разпространените легенди свързва мартеницата с хан Аспарух и неговата сестра Хуба. Според преданието, когато хан Аспарух тръгнал да търси нови земи за своя народ, сестра му останала в плен. Те се уговорили да си изпращат съобщения чрез бял конец, вързан на крака на гълъб. Веднъж, по…

На 1 март празнуваме Баба Марта. Именници: Марта, Мартин, Мартина Легендата за мартеницата е свързана с Хан Аспарух и годината на създаването на българската държава (681). Според една от тези истории, когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били омагьосани от мястото и решили да се установят тук. След обявяването на новооснованата държава ханът поискал да извърши жертвоприношение на бога Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата…