10 любопитни факта за смяната на часовото време – от зимно към лятно

1 0

Два пъти в годината милиони хора по света се събуждат с едно и също объркано изражение на лицето – “Часът сега правилен ли е, или не? Колко е часа?” Смяната на часовото време е една от онези традиции, които повечето хора приемат без особено разбиране защо изобщо съществува. Докато едни я смятат за гениален начин за пестене на енергия и по-добро използване на дневната светлина, други я наричат напълно ненужен стрес за организма и часовниците.

Но откъде започва всичко? Защо изобщо местим стрелките на часовника два пъти годишно? И има ли забавни или дори абсурдни истории, свързани със смяната на времето? В тази статия ще ви разкажем 10 любопитни факта за тази практика, които ще ви помогнат да разберете не само защо съществува, но и защо толкова хора искат да я премахнат.

1. Първоначалната идея – гениално или прагматичен подход?

Бенджамин Франклин е посочван като първия, който предлага концепцията за лятното часово време. През 1784 г. той публикува хумористично писмо в “Journal de Paris”, в което предполага, че ако хората просто се събуждат по-рано, ще спестят свещи.
Разбира се, по онова време никой не взима идеята на сериозно. А и честно казано, дори днес не звучи като добра причина да местим стрелките – все пак вече не живеем на свещи.

2. Първо официално въвеждане – време за икономии

Германия и Австро-Унгария са първите държави, които официално въвеждат лятното часово време на 30 април 1916 г. като начин за пестене на енергия по време на Първата световна война. Великобритания и Франция бързо възприемат практиката.

Тъй като това е било нещо ново за хората, е предизвикало известно объркване – някои хора не са били сигурни кога точно да преместят стрелките, а без интернет и смартфони е било трудно да се информират навреме. В онези години всеки е разбирал промяната по свой начин, което водело до неочаквани ситуации – работници, които се появяват твърде рано на работа, влакове, които заминават не по разписание и разбира се объркани чиновници опитващи се да оправят хаоса.

3. Унифициране в Европа – хаосът трябва да се контролира

До 1996 г. всяка европейска държава сама решавала кога да сменя времето, което създавало сериозни проблеми в транспорта и търговията. Представете си, че пътувате с влак от Париж до Берлин и по средата на пътя часовникът трябва да се мести неведнъж, а два пъти!

Затова ЕС въвежда единна дата за смяна на времето – последната неделя на март и последната неделя на октомври. Въпреки че това изглежда като добра идея, всяка година много хора все още се чудят кога точно да преместят стрелките, а някои просто чакат телефоните им да го направят автоматично.

4. Русия и експериментът с постоянната лятна часова зона

През 2011 г. Русия решава да остане завинаги на лятно часово време, вярвайки, че това ще увеличи продуктивността на хората и ще намали стреса от честите промени. Проблемът? През зимата в някои части на страната слънцето изгрявало едва след 10:00 сутринта, което довело до обществено недоволство.

След три години на оплаквания, правителството се предава и през 2014 г. връща зимното време. Оказва се, че не всички експерименти с часовото време са успешни.

5. Смяната на времето и “икономията” на енергия

Официалната причина за лятното часово време винаги е била пестенето на електроенергия. Но дали това работи?

Съвременни проучвания показват, че разликата в потреблението на енергия е минимална. Всъщност някои държави отбелязват дори повишаване на потреблението, защото хората прекарват повече време навън, използват климатици през по-дългите летни вечери или просто осветяват домовете си повече, след като се стъмни.

6. Здравословните ефекти – един малък “джетлаг” два пъти в годината

Смяната на времето може да изглежда като нещо дребно, но за много хора тя предизвиква нарушения в съня, повишена умора и дори проблеми със сърдечно-съдовата система.

Според някои изследвания в първите дни след смяната на времето се увеличават случаите на инфаркти и трудови злополуки. Ако сте от хората, които сутрин изпитват трудности с ранното ставане, вероятно разбирате защо.

7. 84% от европейците искат да спрат смяната на времето

През 2018 г. Европейската комисия провежда анкета, в която 84% от гражданите гласуват за премахване на сезонната смяна на времето. Звучи като ясна позиция, нали?

Проблемът е, че след това държавите не могат да решат кое време да оставят – зимното или лятното. Това води до безкрайни дебати и до момента промяната още не е влязла в сила.

8. Часови зони и обърквания

Не всички държави използват лятно часово време. В Япония, Китай и Индия то не съществува. В Австралия някои щати го прилагат, а други – не, което създава комични ситуации.

Например в Нова Зеландия има остров, където местните хора решават да си сменят времето по различен график, защото “така им е по-удобно”.

9. Културни различия – “часът на сиестата” и защо някои държави не го искат

В страни като Испания и Италия има силна културна традиция, свързана с почивката следобед (сиеста). Затова местенето на времето там не води до особени промени в навиците на хората – когато им се спи, те просто спят, независимо от часовника.

10. Забравено сверяване на часовника и объркани хора

Всеки е забравял да смени часа на часовника си поне веднъж. Но представете си как в 1999 г. в Палестина терористи по погрешка детонират бомба твърде рано, защото не са сметнали правилно новото време!

Така че следващия път, когато сменяте часа помнете – поне вашата грешка няма да влезе в историческите архиви.

Ще спрем ли да местим сезонно стрелките на часовника?

Въпреки че дебатът за премахване на лятното часово време продължава, до момента не е постигнато съгласие. Докато чакаме политиците да решат, остава ни само да се адаптираме – и да не забравяме да преместим стрелките на часовниците си.

В случай че статията Ви харесва и мислите, че би могла да бъде полезна за приятелите Ви, подкрепете я чрез споделяне.
Тази статия има информативна цел и не представлява научен труд или доказателство!