Ще се завърнат ли анунаките: древно пророчество или мит

0 0

Ще се завърнат ли анунаките: древно пророчество или мит, роден през ХХ век?

Месопотамските плочки разказват за богове, сътворение и опустошителен потоп. Историята за златни мини, генетични опити, Нибиру и рептилски кръвни линии се появява хилядолетия по-късно.

Ако древно пророчество действително предсказва завръщането на анунаките, би трябвало да можем да посочим таблицата, реда и превода. Тъкмо тук започва загадката. Колкото по-назад проследяваме популярния разказ, толкова по-малко прилича той на написаното в Месопотамия. Следата не завършва в шумерски храм. Тя води към книги от втората половина на ХХ век.

Това не прави древните митове маловажни. В тях има богове, които определят съдби, създават хора за труд, спорят помежду си и решават да изпратят Потоп. Има небесен обект, наречен Нибиру, има кръв и глина, има герой, спасен в огромен кораб. Всички части на модерната история сякаш са налице. Но дали древните писари са ги подредили по същия начин?

Кои са анунаките в древните текстове

Анунаките, срещани и като Ануна или Ануннаку, са група божества в шумерската, акадската, вавилонската и асирийската религиозна традиция. Броят, мястото и задачите им се променят според епохата и текста. Понякога са могъщи богове, които определят съдбите. В по-късни произведения част от тях са свързани с подземния свят и неговия съд.

Популярният превод „тези, които дойдоха от небето на Земята“ не е приетото значение на името. Специализираните речници и изследвания го свързват по-скоро с „княжеско потомство“ или с потомството на небесния бог Ан. Това е огромна разлика: едното звучи като описание на пристигане с космически кораб, другото като название на божествен род.

В запазените текстове няма единна биография на анунаките. Няма и пълен древен списък, който да ги представя като биологичен вид от друга планета. Образът им принадлежи на многопластова религиозна система, променяна от различни градове, царства и писарски школи в продължение на векове.

Появила ли се е Шумерската цивилизация внезапно

Развитието на Урук около 3200 година преди новата ера е поразително. Градът достига огромни за епохата размери, появяват се монументални сгради, специализирани занаяти, административни таблици и ранни форми на писменост. Погледнато отдалеч, промяната изглежда почти мигновена.

Археологическият пласт обаче показва дълъг процес. Южна Месопотамия е населявана от земеделци, рибари и скотовъдци хилядолетия преди градския разцвет. Селищата, напояването, търговията и управлението постепенно се усложняват. Най-ранните свидетелства от Урук са предимно отчети за храна, стоки, работници и доставки. Писмеността се оформя като средство за управление, а не се появява в завършен вид като небесен подарък.

Шумерите приписват реда на света, занаятите и обществените институции на боговете. Това е религиозно обяснение на цивилизацията. То не е техническо свидетелство кой е изобретил писмеността, математиката или металургията.

Знаели ли са за Уран и Нептун

Месопотамските наблюдатели следят небето с удивително постоянство. Особено вавилонските учени записват движенията на Луната, затъмненията и петте планети, видими без телескоп: Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Тези наблюдения са значимо научно постижение, изградено чрез поколения работа.

Няма надеждна клинописна карта, която ясно да показва Уран и Нептун като познати планети. Уран е разпознат като планета след телескопичното наблюдение на Уилям Хершел през 1781 година. Нептун е открит през 1846 година след математически изчисления и наблюдение с телескоп – той е прекалено слаб, за да бъде видян с невъоръжено око.

Често като доказателство се показват печати с кръгове около звезда. Подобна композиция може да изобразява божества, звезди или декоративни небесни знаци. Да се преброят кръговете и всеки да бъде обявен за планета е модерно тълкуване, а не прочит на придружаващ надпис.

Глина и древно „генетично инженерство“

Месопотамия не оставя един разказ за сътворението на човека. В шумерския мит „Енки и Нинмах“ първите хора са оформени от глина. В акадския епос „Атрахасис“ богинята Нинту смесва глина с плътта и кръвта на пожертван бог. Във вавилонския „Енума Елиш“ хората са създадени от кръвта на победения Кингу, за да поемат труда на боговете.

Популярната версия обединява тези различни произведения в една сцена: Енки взема тяхна ДНК, смесва я с ранен човек и създава Адаму чрез процедура, наподобяваща оплождане извън тялото. Такива думи и действия не присъстват в древния текст. „Енума Елиш“ не описва лаборатория, клетки, наследствен материал или медицинска процедура.

Приликата все пак е достатъчно силна, за да разпалва въображението. За читател, познаващ генетиката, смесването на божествена материя с глина може да прозвучи като кодирана технология. За древния слушател кръвта носи живот, а глината е основният материал на неговия свят. Една метафора може да напомня бъдещо откритие, без да доказва, че авторът го е познавал.

Защо в историята се появява златото

Златото е устойчиво на корозия, лесно се обработва и днес се използва в електрониката. В Месопотамия то е ценен материал за царски и храмови предмети. Находките от Ур показват развита търговия, защото в Южна Месопотамия няма собствени значителни златни залежи.

Твърдението, че анунаките дошли да добиват злато за атмосферата на Нибиру, не идва от известен шумерски разказ за сътворението. То е централна част от версията на Закария Сичин. Древните текстове говорят за труд, напоителни канали, храмови приношения и освобождаване на по-низшите богове от тежките им задължения. Космическа минна мисия не е описана.

Три героя, един Потоп

Разказите за Потопа често се смесват. В шумерската версия спасеният владетел е Зиусудра. В „Атрахасис“ Енлил е обезпокоен от шума на размножилото се човечество, а Енки предупреждава Атрахасис. В по-късния „Епос за Гилгамеш“ оцелелият е Утнапищим, който разказва преживяното на Гилгамеш. Това са сродни, но различни литературни версии.

Археолозите действително откриват водни наноси в Ур, Киш и Шурупак. Те не са от една и съща дата и не покриват цялата планета. Южна Месопотамия е равнинна земя между големи реки, където разрушително наводнение може да заличи целия познат свят на една общност. Затова е разумно да се допуска, че паметта за местни бедствия е участвала в раждането на мита. От наличните източници не може да се направи окончателен извод кое конкретно наводнение е породило разказа.

Няма геоложко или астрономическо доказателство, че месопотамският Потоп е причинен от оръжие, изместване на земната ос или преминаване на Нибиру. Тези обяснения принадлежат на по-късната спекулативна надстройка.

Как Нибиру се превръща в планета с орбита от 3600 години

Нибиру е реална дума в месопотамските източници, но значението ѝ не съвпада с модерната легенда. Тя е свързана с „преминаване“ или „пресечна точка“ и с небесния образ на Мардук. В различни астрономически контексти названието е свързвано с Юпитер, Меркурий или с видим небесен ориентир. Учените продължават да обсъждат отделни пасажи, но плочките не описват невидима обитаема планета с удължена орбита от 3600 години.

Този образ става световно известен чрез „Дванадесетата планета“ на Закария Сичин, публикувана през 1976 година. Сичин свързва Нибиру, анунаките, сътворението на човека, златото и Потопа в една космическа хроника. Издателското представяне на книгата и днес говори за кацания на анунаките през 3600 години. Това доказва какво твърди авторът, но не доказва, че неговият превод е съдържанието на древните плочки от Месопотамия.

Астрономически подобно тяло не би останало без следа. Масивна планета, която периодично навлиза във вътрешната Слънчева система, би влияела върху орбитите на познатите планети и би станала видима много преди близко преминаване. Наблюденията не показват такъв обект.

От анунаките до рептилите и тайните кръвни линии

През 90-те години Дейвид Айк вплита анунаките в по-широка теория за променящи облика си рептилски същества, елитни родове и скрито управление на човечеството. Тук вече сме далеч от Месопотамия. Нито шумерските, нито акадските текстове описват британски кралски фамилии, илюминати или световно правителство, ръководено от хибриди.

Историята е привлекателна, защото превръща сложните и безлични системи на властта в един видим враг. Тя събира политическо недоверие, древни богове, научна фантастика и стари легенди за змиеподобни същества. Обвиняването на реални семейства или етнически групи обаче не се превръща в доказателство само защото е поставено в космически сюжет.

Има ли пророчество за завръщането

Думата „апокалипсис“ произлиза от гръцка дума за разкриване или сваляне на покривалото. Модерните среди, очакващи разкриване на извънземно присъствие, използват това значение умело: краят става момент на узнаване, а не непременно унищожение.

В известните месопотамски текстове обаче няма ясно пророчество, че анунаките ще се завърнат при следващо приближаване на Нибиру. Няма древна дата, потвърден цикъл от 3600 години или предсказание за избор между фракциите на Енки и Енлил. „Пророчеството за завръщането“ е модерно продължение на теорията, особено в по-късните книги на Сичин и в интернет фолклора.

Какво знаем със сигурност

• Анунаките са група месопотамски божества, чиито функции се различават между текстовете и епохите.

• Месопотамските митове съдържат сътворение от глина или божествена кръв, но не описват ДНК технология.

• Съществуват няколко сродни разказа за Потопа с различни герои и подробности.

• Нибиру присъства в клинописни източници като небесно и религиозно понятие, но не като планетата на Сичин.

• Теориите за златните мини, 3600-годишната орбита, рептилите и тайните кръвни линии са модерни конструкции.

Какво остава неизвестно

Не знаем кое конкретно историческо бедствие, ако е имало едно-единствено, стои зад най-ранната версия на Потопа. Част от плочките са повредени, други може още да не са открити, а значението на някои небесни термини остава спорно. Не можем да възстановим напълно как древният слушател е разбирал всяка метафора.

Тези празнини оставят място за нови открития, но не превръщат всяко предположение във възможен факт с еднаква тежест. Липата в текстовете не е доказателство за космически кораб.

Пророчество за бъдещето или огледало на настоящето

Анунаките са съществували като богове в религиозния свят на древна Месопотамия. Като извънземни генни инженери от Нибиру те се раждат в модерната алтернативна литература. Пророчеството за тяхното завръщане не е открито в запазен клинописен текст.

И все пак легендата разкрива нещо истинско за нас. Тя показва колко силно желаем човешката история да има скрит автор, цивилизацията да е част от по-голям замисъл, а хаосът на властта да бъде управляван от някого. Може би най-интересното „доказателство“ няма да дойде от Нибиру. То ще се случи, когато видим как древният мит се превръща в съвременно пророчество и решим къде свършва митът и къде започва нашето въображение.