Празници

Кирилицата — българският дар към света

Прочетена: 42
1 0
()
Време за четене:2 минути, 21 секунди

На 24 май, Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, се прекланяме пред едно от най-значимите постижения на нашата нация — кирилицата. Тя не е просто писменост, а символ на българската духовност, културна идентичност и принос към световната цивилизация.

Кирилицата — българският дар към света

Кирилицата е създадена в края на IX век в Преславската книжовна школа на Първото българско царство по време на управлението на цар Симеон Велики. Нейни автори са учениците на светите братя Кирил и Методий, сред които се открояват св. Климент Охридски и св. Наум Преславски. Те адаптират гръцката унциална азбука, добавяйки нови знаци, за да отразят богатството на славянската фонетика.

Малко известни факти за кирилицата

1. Най-старият надпис на кирилица

Най-старото известно свидетелство за кирилицата е намерено не в музей, а в скалите на пещерен манастир край Крепча, България. Надписът е от 921 г. и все още носи белезите на ръката, писала с вяра.
Това не е просто надпис. Това е следа от съзнание, от минало, което още ни говори.

2. Писменост, използвана на три континента

Днес кирилицата не принадлежи само на България, нито дори само на славяните.
Тя е третата най-използвана писменост в света — след латиницата и китайските йероглифи.
Използва се в над 50 езика, включително казахски, монголски и таджикски — често в адаптирани версии.

3. България — пазителят на кирилицата в Европа

България е единствената страна в Европейския съюз, която използва кирилицата като официална азбука. С присъединяването си към ЕС през 2007 г., кирилицата става третата официална писменост на Съюза наред с латиницата и гръцката азбука.

4. Двор на кирилицата в Плиска

В старата столица Плиска се намира уникален културен комплекс — Двор на кирилицата, който представя историята и развитието на българската азбука чрез скулптури и експозиции.

5. Специални букви за специални светове

Знаеш ли, че кирилицата има букви, които не съществуват в българския език, но са създадени за други култури?
Например „Ӏ“ (палочка) — използвана в кавказки езици като чеченски и ингушки.
Кирилицата не е догма. Тя е адаптивна, жива, развиваща се.

От нас към бъдещето

Когато казваме „азбука“, ние не говорим за лист хартия с букви.
Ние говорим за памет, вяра, устойчивост.
Ние говорим за дух, който не се е преклонил пред никоя империя, пред никоя забрава.

На 24 май си спомняме, че българската култура не се измерва само с литература или музика, а с дълбочината на приноса ѝ към човечеството.
С кирилицата ние дадохме на света начин да изрази себе си.

И както казваше един мъдър човек:

„Не е важно само да говориш. Важно е какво казваш, и как го пишеш.“

Честит 24 май, българи.
Гордейте се с буквите си. Те са повече от знаци — те са светлина.


В случай че статията Ви харесва и мислите, че би могла да бъде полезна за приятелите Ви, подкрепете я чрез споделяне.
Тази статия има информативна цел и не представлява научен труд или доказателство!

Доколко полезна беше тази публикация?

Кликнете върху звездичка, за да я оцените!

Средна оценка / 5. Гласове:

До момента няма гласове! Бъдете първият, който ще оцени тази публикация.

Тъй като сте намерили тази публикация за полезна...

Последвайте ни!